Заверка и апостил, какви са разликите и кога се прилагат тези процедури:
Заверка – се отнася за документи, издадени от чужда държава. Когато чуждестранните документи се превеждат на български език, преводът може да бъде заверен от български нотариус, след което документът придобива официален статут, такава процедура се нарича Заверяване.
Апостил – се отнася за документи, издадени в България.
По-подробно за процедурата за заверка:
В нашия щат има преводачи, регистрирани в Консулския отдел (КO) на Министерството на външните работи на България (МВнР). Преводачите, регистрирани в KO МВнР, имат право да удостоверяват своите преводи с подпис, в присъствието на нотариус, тази процедура е известна като „Заверяване“. След превод и заверка от нотариус документът може да бъде предаден на държавни агенции и институции, частни и публични институции като Отдел миграцията, училища, съдилища, банки и други.
По-подробно за процедурата за заверка със апостил:
За документи, издадени на територията на България с цел използване в други държави, има процедура, която включва:
- Апостилиране на документа
- превод на документа на необходимия език
- Заверка на документа от КО МВР р. България